Симпозиум

Обещах бърз и експресен репортаж от симпозиума. Като се има предвид моето темпо близо седмица чакане е бързо и експресно, а? Всъщност ви поизлъгах. Номера е, не че репортажа ще е бърз и експресен след симпозиума, а че писането му ще е бързо и експресно, с наблягане на повечко снимки, понеже най-характерното нещо за този симпозиум е официалността, както и малко простотийки, които няма да пропусна да отбележа, и естествено, по класическа рецепта, дълги изречения с много погрешно поставени запетайки.

Симпозиума представлява един ден, в който всичките проекти(общо 22 на брой) се презентират пред отбрана публика професори от факултета, родители, приятели, обикновени келеши както и специално жури съставено от доста професори от други държави. Има някакъв състезателен елемент, в смисъл че журито оценява проектите и победителя печели вечеря. Тоя състезателен елемент като цяло си е малко пародия и няма да навлизам в детайли защо. Общо презентират около двама човека от група, като аз не бях от тези двама по причина че е много трудно да ме накарат да не говоря кат картечница. В на Дунчев групата той беше от тия двама, но за това няма да разказвам, щот блога си е мой, а не негов.

Ето ни и всичките мамини убавци веднага след края на презентацията ни, докато отговаряме на някой въпрос. Толкова олигофрения облечена в костюми трудно може да намерите на друго място.

Ето тук вече сме след края на официалната част и почнахме да си показваме магариите.

Всяка група трябваше да направи плакат на проекта си, който на кратко да обяснява за какво става въпрос. Моята и на Дунчев групите бяха подобни - дизайн на самолет, заместник на Б737 и А320, който да влезе в експлоатация през 2015. Няколкото принципни различия между двата проекта са следните:

• Техния е основно фокусиран върху материали, изчисления на сили и т.н с единствена цел да спестят малко от теглото на самолета. Фокусът на нашия е ограничаване на разходите, така че да е оферта за лоу кост компаниите, което отваря доста по-широки опции.
  
• От предишната подточка следва, че нашия проект е много по-интересен. Да не добавям, че и професора ни е по-пич.
  
• Всички от групата на Дунчев много ни завиждаха, понеже едва ли имаше някой, който да не беше класирал нашия проект на по-предно място в списъка с желанията си.
• Тая завист премина в някакво отрицание, че май дори накрая си повярваха че са свършили по-добра и по-интересна работа от нас, хах.
  

По ирония на съдбата двата плаката бяха залепени точно един до друг(снимката не е намалена, за да може да прочетете текста):

Ето ме и мен гордо изтъпанчил се до нашия плакат:

А тази снимка е много ключова. Опитах се да покажа, доста живописно, със жестове и физиономии какво мисля като цяло за проекта на Дунчев и плаката му. Снимката много напомняше една, която имах след фотосесия с болид на Ферари, където изразявах подобни чувства. За съжаление обаче фотогарафа беше пристрастен и нарочно ми хвана само ръба на ръката. Какво точно съм ръкомахал оставям на фантазията ви.

Някъде около тия плакати се случи и простотията на деня. Отиваме с Дунчев да се снимаме и гледаме, че някакъв пич седи и ги оглежда и се зачита в нашия плакат. Там лека полека се разговорихме, при което ние с Дунчев тръгнахме да му обясняваме за какво са нашите проекти, какви са различията, но все едно говорихме на първолак. Най-базови и основни неща, едва ли не тръгнахме да му обясняваме що е то самолет. После като дойде време за награждаването декана каза: и сега нека благодарим на нашите гости професори. Професор едикойси от едикойси университет - Италия. И излиза нашия пич, на който му обяснявахме преди малко. Е случавало ми се е да се правя на важен и разбиращ пред хора, ама пред професор, който знае 100 пъти повече от мен, никога.

И така, цял следобед се наливахме с бири, което в жегата лека полека почна да ни замайва главите, а вечерта отидохме да се довършим групово. Излишно е да казвам, че понеже нашата група беше по-сплотена и колективна цели 8 от 9 човека дойдоха да пием, а от тази на Дунчев бяха само двама и то главно поради факта, че познаваха хора от нашата. Пихме още бири в едно заведение на открито, където почти ни наваля дъжда и за около 5 часа направихме най-култовата сметка, която съм имал в заведение: 182 евра...поръчките бяха 91 бири по 2 евра. Няма картофи, няма салатки, няма нищо. Само бира. След това към три часа почнахме да се разотиваме и една част от групата включваща и нас отиде в някакви друго доста сюреалистично заведение и то не ми се струваше така, понеже съм бил пиян(напротив, да съм бил само леко замаян). Беше като от филм на Дейвид Линч. Нещо като изба, със група на живо и някакви дъртаци денсещи на рокендрол. Книга за гости, в която трябваше да си записваме настроенията понеже било задължително, някакви костюмирани с тиранти с които трябваше да се ръкуваме понеже било задължително и доста хора ходещи с найлонови чували на краката, понеже били с неподходящи обувки. Мястото определено беше нереално, даже сега като се връщам във времето имам чувството че съм сънувал.

Както и да е, пихме по една бира и там и си казахме чао със съгрупниците.

36 часа по-късно вече си бях в България.