Ексурзия до Airbus

Още от първия ден на проекта шефчето ни зариби, че можел да уреди да ходим до завода на Еърбъс в Хамбург да добием малко практическа представа, която после да приложим практически в проекта. С напредването на времето и с приближаването на редуващите се един след друг крайни срокове на мен лично тая инициатива почна да ми се вижда невъзможна и по-специално прилагането на практическа представа в проект, който е практически приключил. В крайна сметка пътуването беше организирано 3 дена след финалната ни презентация и 1 ден след като предадохме финалния си репорт. Никой от нас естествено не възрази, че няма да успеем да приложим видяното, щото така и така не ни пукаше кой знае колко. Номера беше все пак да идем.

Малко бекграунд информация: Еърбъс е европейски консорциум основно между Франция, Германия и Англия. Това мултинационално сдружение чат-пат е основен виновник за неволите на компанията понеже всеки дърпа чергата към себе си. Най-големия завод е в Тулуза, Франция а втория по големина е в Хамбург, Германия, което беше и нашата дестинация. Да се неначудиш как германците са се оставили да са втори след французите.

Обратно по същество. Потегляме в понеделник следобяд от Делфт бойна дружина в следния състав: 8 човека от групата, 2-ма ръководителя и един който просто ползваше транспорта за на там. Автопарка ни е следния: Фиат Браво - там бяха шефовете, Волво S70 - единия от групата май беше измуфтил родителите си за тая кола и едно летящо Пежо 205, на което годинките си му личаха по прилично ожулената боя до степен да се виждат драскотини по ламарината. Ето го и бойното Пежо на чиято задна седалка от дясно гордо седя аз.

В тази сравнително хипи конфигурация пристигаме в Хамбург около 00:30 часа. Всички се настаняват в мега евтиния си четиризвезден хотел за 39 евро нощувка, а аз като баш тарикат и предварително уговорил се с моята вече традиционна хамбургска домакиня Бранимира се запътвам към апартамента и, който споделя с още 4 шантави смолянки. На другата сутрин росен, костюмиран и силно казано отпочинал след едва 5 часа сън се срещам с останалите да потегляме към Еърбъс. Оказва се, че като изключим учителите аз ще съм най-свежия там, понеже останалите въпреки че ми твърдяха противното все пак отишли да пият в центъра в някакъв караоке бар и се прибрали към 5:30. Уж опитвали да ми звънят, ама кирлива работа - тоя който се опитвал ми имал номера без кода на държавата отпред. Както бяхме в роуминг ако беше успял да ми звънне щеше да е чудо.

Така. След това скучно въведение дано съм успял да филтрирам всички случайни читатели и да останат само дай хард феновете. Пристигнахме пред входа на Еърбъс, който изглежда ето така:

Забележителностите започнаха да се виждат още през оградата. На първо време ей тоя грозник:

Между другото говоря за тоя грозник дето е фон (клик за по-голяма снимка), фотомодела на преден план не го закачайте. За непосветените това е т.нар. Белуга. Специално пригоден товарен самолет, който може да носи чаркове на други самолети. Решава частично проблемите с преноса на части между различните заводи на Еърбъс. Дневно има постоянно полети до и от Хамбург на това чудо и да го видите как каца е доста странна гледка. На човек свикнал със стандартните самолети му е трудно да повярва как това нещо изобщо лети, все едно да видиш тухла четворка да каца след полет. Може да не е най-красивия самолет на света, но като го видиш усещаш че е нещо, което не се среща на всяко летище и някак си още преди входа се настройваш, че си попаднал на доста специално място.

Другият интересен елемент, забележим още отвън беше Негово Величество А380. Виждаше се доста отдалече и само някой запознат със цветовете на Сингапур Еърлайнс, които са стартовия клиент за тоя самолет можеше да го разпознае. Вижте сами снимката:

Говорим за онова в дъното със опашката, на която има нещо оранжево нарисувано на син фон. Може да беше далече, може да беше трудно различимо, но всички се кефехме като малки деца(включително 50 годишния ни професор). Някой не вярваха, понеже мащаба наистина беше трудно да се определи от такова разстояние но нямаше съмнение относно идентичността.

Подгрели стабилно още преди входа влезнахме и официално във завода. По време на целия ден видяхме изключителни неща, които ще ви покажа в следващите снимки:

Така е за съжаление. Снимането беше НАПЪЛНО забранено вътре, дори за съвсем безобидни снимки. Например искахме да се снимаме цялата група пред един от цеховете, с логото на Еърбъс за фон, но водача ни любезно обясни, че policy is very strict и няма абсолютно никакав шанс...изобщо. Все пак знаейки, че имам многобройни читатели и понеже не исках да ги разочаровам успях да щракна един кадър контрабандно:

Момента на снимката е, докато ни возят в едно автобусче и аз си тествам фотоапарата в краката понеже навън вместо снимки правеше клипчета и все още не бях наясно с тоталната забрана. Снимката е абсолютно автентично правена в забранената зона. Пазете я в тайна . Та както вече сте разбрали ще трябва да го карате само на живописния ми разказ и никакви съществени снимки от вътре.

Началото беше около 10:30. Административните им сгради са точно това, което очаквате – около 5-6 етажа на сграда, с многобройни килийки, в които хората се трудят като пчелички. В една от тия килийки ни беше и първото мероприятие за деня - презентация на един от отдел „Бъдещи проекти”, която честно казано разочарова. Проектора изглеждаше очукан, лаптопа на който беше качена презентацията със сигурност беше изпускан, освен това имаше инсталиран уиндоус 2000. Пича, който ни презентираше очевидно си разбираше от работата, но английския му беше с доста грешки пък и повечето слайдове бяха на немски. С две думи, ако бяхме очаквали нещо лъскаво и мега официално сме в пълно разочарование. Но пък се получи добра дискусия след това, интересно беше че Еърбъс в техните подобни изследвания в крайна сметка са стигнали почти до абсолютно същата конфигурация на самолета, както и ние. Като приключихме беше около 12:30 и стана време за обяд.

Ако имаше някакво минимално разочарование от презентацията то със сигурност беше последното за деня. Ресторанта беше уникален. На втория етаж, целия остъклен с невероятен изглед мисля към Елба. Всичко беше изпипано - от всякакъв тип завъртяни манджи, до многобройни салати. Обяда освен това беше за сметка на Еърбъс, което ни накара да се почувстваме като големи тежкари. След обяда дойде ред и на същинската част от програмата от 13:30.

По план обиколката трябваше да е през поточната линия за сглобяване на А320. Предварително професора ни беше казал, че да ни пуснат във цеховете на А380 е нищожно невероятно(тотална липса на малшанс) и да не се надяваме много много. За това сигурно всичките сме се ухилили ако не външно то поне вътрешно, когато гида ни каза нещо от рода на: Първо ще видим това, което наричаме музей, след това цялата поточна линия на А320...и накрая цеха, в който правят елементите от кабината от пред и зад крилото на А380. Тук на мен адреналина ми скочи, за останалите не знам. Все пак човека отбеляза, че готов А380 няма да видим, въпреки че има два в Хамбург, но на тях в момента им се инсталират системите и им се оправя проблема с кабелите и че дори него не го допускат до тези цехове.

Музея беше сравнително стандартно нещо каквото бихте очаквали. Макети на цялата гама самолети на Еърбъс текущи и бъдещи плюс някой интересни неща. Към интересните неща спада около 1 метрова отрязана част от кабината на А320, на която можеха да се видят изолациите, кабелите и т.н. системи, които вървят по дължина на самолета. Друго интересно беше един от първите пътнически самолети. Представете си старовремските кашони, но с пригодена кабинка за максимум двама души. Бяха сложили вътре една масичка и вазичка с цвете явно за комфорт на пътниците. Пред самолета се кипреше не много дебело облечен манекен на мацка в типичните за оная епоха дрехи. Пича ни обясни, че всъщност това не е много реалистично понеже се е налагало хората да се обличат дебело, когато пътуват с тая машина по простата причина че преди 80-90 години не е имало климатици в самолетите. Най-прецакан от цялата далавера е пилота на машината. Понеже по някаква модерна за времето си дизайнерска приумица той буквално стърчи от носа на самолета на около 1-2 метра зад перката на двигателя. Вятъра го брули по лицето, масло от двигателя хвърчи...но той трябва да седи и да изпълнява приумиците на богаташите. Сега си мисля колко ли е струвал полет с тази машина за времето си, сравнен с днешните стандарти...но тогава не се сетих и не питах. Изрично ни споменаха да не правим никакви снимки и ако пича забележи някой да се опитва да снима с телефона обиколката моментално приключва. Интересно беше как след нас в музея влезнаха някакви чалмирани и костюмирани вероятно индийци и за тях за снимане нямаше проблем, но вероятно и за нас нямаше да има ако бяхме бъдещи или настоящи клиенти.

След музея пристъпихме към съществената част - поточната линия на А320. Цялата работа е малко като в оня виц - от едната страна вкарваш теле, от другата излиза салам. И тук така - от едната страна пускаш ламарина, от другата излиза самолет. Тук вече сериозно ме удари по главата реалността на какво място присъствам и за що за гигантска корпорация говорим. Огромни цехове в които хора и машини си пъплят и работят по нещо, което лека полека придобива позната форма. Не знам, трябва да го усетите. Панелите, които се движат по вериги към целта си, сглобените кабини на скелетата си, работата по няколко самолета едновременно(Еърбъс в момента се стреми да има готови около 30 самолета на месец и почти са успяли), шума идващ от различните машини, сигурно поне 30 метра високите цехове...уникално е да видиш подобна индустрия как работи отвътре. Минахме през цеха за първоначално сглобяване на панелите така че да оформят цилиндъра на кабината, през този за слагане и тестване на системите в кабината, добяване на носа и хоризонталния стабилизатор и последния за добавяне на крилото. Последния е най времеемък и самолета престоява средно около 3 дена там. След това вече има готова машина. Тази, която ние видяхме почти готова беше на Иберия - испанските авиолинии.

На излизане от последния цех на А320 застанахме на около 200 метра от това, което с Дунчев наричаме "батко". Ние на много неща викаме "батко", но този батко специално беше горепоказания батко - А380 боядисан в цветовете на Сингапур Еърлайнс в пълния си блясък седящ на 200 метра от нас. Може да сте виждали снимки. Може дори да се виждали снимки на хора, които седят до него и така горе-долу да си представите колко е голям. Може да сте се опитали да визуализирате размерите му по геометричните данни, които знаете. Истината е че пак не може да си представите за какво чудовище става въпрос, докато не го видите на живо. Тук не знам какво още да кажа и напиша. Седяхме на припек зяпнали и се взирахме в една посока. Щеше ми се да се доближим още, но нямаше как. Ако някой ден скоро ми се наложи да летя до Австралия(хаха, то така става) ще гледам със сигурност да е на този самолет. Точка.

Въпреки, че не можахме да видим съвсем отблизо завършения А380 последната част от обиколката ни беше в цеха, в който сглобяват панелите от пред и зад крилото. Тук, ако случайно досега ви е останала неразтърсена мозъчна клетка в главата след това посещение ще е окончателно изкъртена. Седях под един от страничните панели, гледах докъде стига на височина и единственото, което ми идваше на акъла беше „ебаси мамата”. В цеха цареше леко депресираща тишина - на практика не се извършваше никаква дейност. Имаха предоволно готови елементи, но те седяха и чакаха разрешението на проблема с кабелите. Човека, който ни водеше каза, че ако дойдем след половин година сигурно този цех ще кипи от дейност...сега ако не се броим ние я имаше я не още 5 човека в цеха. Както каза малко по-късно професора ни това беше нагледен пример, как нещо наистина сериозно се е объркало при правенето на тоя самолет.

И със този последен удар с чук по главата нашето посещение приключи. Не знам по какъв начин да завърша. С интересното прибиране на връщане, където бях в колата на професора и поговорихме доста за България, за авиацията, за Холандия, че дори и за музика...но това не е интересно. Акъла ми все още е в завода. Принципно при подобни събития винаги има елемент на надценяване. Какво имам предвид ли? Като видиш някоя любима група на живо винаги, поне при мен, има някакво чувство че тия хора произвеждащи джангър, които може да слушаш с месеци всъщност са си най-обикновени хора. Или примерно като видиш Роналдиньо на живо на националния стадион си е просто обикновена зъбата черна маймуна...някак си се губи част от аурата на известния човек като го видиш. В тоя случай беше точно обратното. Това, което ми се стовари не го очаквах, честно. От обяда-почерпка, няколкото различни автобусни линии, които обслужваха завода от вътре като градски транспорт, невероятната чистота навсякъде, регулярните полети на Белугата, през А320 от начало до край, та до А380 и замрелия му в момента поради проблемите цех, стриктната понякога до лудост анти-фото политика...всичко все едно беше пъзел, който се нареди по уникален начин, така че да ти разкрие гигантските мащаби на тоя механизъм. Няма много такива фирми по света, няма и много такива заводи. Такива неща трудно се описват, аз лично спирам.

Кратки новини:

• Утре ни е симпозиума, очаквайте след това експресен фото и текст репортаж.