Холандски хроники - брой 3
Здравейте дами, господа и педофилка,
В тази мрачна холандска вечер(хахаха, представяте ли си вечер и да не е мрачна?), когато не съм виждал човек на живо от 36 часа насам се чуствам все едно съм на прага на някое епохално събитие. Може би не от ранга на изгонването на Найден и Гроши от Биг Брадър (разтърсило из дълбоко крехката ми душевност), но достатъчно значимо...или пък просто съм прекалил със гледането на "Властелина на Пръстените: Завръщането на краля"(което е довършило и последните изтерзани остатъци от нея). Звуча ли прекалено поетично? Трябва да е от използването на думата "душевност", понеже стане ли дума за душевност задължително трябва да е нещо поетично. Както и да е, стига толкова малоумни встъпителни думи. Защо ли въобще ги има винаги след като целта е да не кажеш нищо с максимално количество букви? Минаваме по същество:
FLATFEEST
Ежегодно мероприятие организирано в един от студентските блокове тука. Представлява 8 етажа, на всеки от които по идея трябва да се слуша различна музика, декорацията да е в раличен стил и на всеки етаж се продава пиене, което се купува посредством едни хартийки, които представляват редуващи се знаменца на Ирак и Америка(интересно чуство за хумор), които се продават от два пункта на първия и осмия етаж и струват 5 евро за 9 знаменца, като една бира 0.25мл е 2 знаменца да добиете представа.(Ебати изречението).
Преди да посетим въпросната културна вечеринка отидохме Аз, Дунчев и Ремко на гости на една, която преди е живяла в нашата къща на "типична" холандска вечеря. Типичната холандска вечеря представляваше варени картофи объркани с някакъв зелен треволяк(нямам предвид местния легално продаван треволяк, ами някаква подправка, която не знам дали е правилно да се нарича така след като нямаше никакъв мирис), наденица врътната няколко минути в микровълновата, някакъв сос към картофите и прегорен пържен бекон. Сигурно малко пренебрежително се отнасям към този семпъл продукт на готварска реализация(помните ли какво казах за сложните думички миналия път?)- всъщност манджата беше прилична и си се ядеше, макар че в такива моменти човек почва да съжалява цялата им нация, която е доста напред в икономическо отношение, но тотално лишена от познания относно такива елементарни и основополагащи неща като свинско със зеле и чесън.
Някъде по средата на вечерята ме нападнаха особен тип здравословни проблеми, които няма да обяснявам в детайли за да не развалям жизнерадостния облик на творбата ми, но крайния резултат беше че половин час по-късно си бях вкъщи, пред компютъра, сломен от неизпълняването на вечерната си мисия(която на кратко беше: на талпа на FLATFEEST-а). Погълнал един аспирин за психологически ефект и размишляващ върху екзистенциалния въпрос "Защо баш сега?" един час по-късно чуствайки се малко по-добре физически почнах да се чудя дали все пак да не посетя мероприятието, а пък ако ми стане по-гадно ще си тръгна. В мига на огромно колебание, което беше на път да ме изтощи емоционално(разбрах какво му е било на бореца като го накарали да сортира картофи големи и малки на две камари) съзрях спасението - 350мл бутилка коняк! Половин час и една текилена чашка коняк, която естествено послужи за елиминиране на колебанията, по-късно вече бях пред въпросния блок със компанията от вечерята по-рано.
Влизаме вътре и се отпочваме, като аз и Дунчев предизвикваме лек небрежен смях със твърдото ни нежелание да се подчиняваме на холандския стандарт в определяне на количеството течност заложено в понятието 1 бира, като си взимаме по две и половина на човек наведнъж.(дори да вземем въпроса от чисто практична гледна точка не е нормално да се блъскаш всеки 3 минути на опашката за бира, само защото някой решил че се взима само по едно питие на човек, така че да си гледат там високия стандарт на живот и да оставят практичното мислене на тези, които го могат). Тръгваме отгоре на долу да се запознаем с различната музика по етажите - по това време беше някъде към 11 и стаите бяха прилично пълни, но все още не беше меле. Пропуснах да отбележа, че голяма пробойна в общия ни бюджет дойде от факта, че аз след като мислех че няма да присъствам не си бях извадил кеш от банкомата и имахме само 10 евро. По едно време Дунчев се изгуби нанякъде да търси пари на заем, аз останах да чакам с останалите, на останалите им писна на тоя етаж на който бяхме, слезнаха надолу и казаха, че там ще ни чакат, аз им казах че като дойде дунчев ще слезнем, той се забави и като слезнахме ги нямаше и така компанията се разпадна.(чакайте да си поема дъх от това изречение). Общо взето джиткахме по етажите аз, Дунчев и един румънец познат от фитнеса на Дунчев, който също го изгубихме в късните, по-безпаметни часове.
Имаше за гледане разни природни забележителности от рода на огромна холандка, която спокойно можеше да пипне тавана с цели длани и кълчеща се безумно на пилон, един телевизор предаващ порно на етажа с руска тематика, некви каки с пипълца като на пчеличката мая на главата, други каки със светещи пластмасови сърчица в ръцете - изобщо умалителна картинка, ако не беше обкръжаващата атмосфера, за която ще разкажа по-подробно. Дами, господа и педофилка - К-О-Ч-И-Н-А!!!!!! Ама не знаете каква грандиозна блъсканица стана към 1-2 през нощта - влизаш в някоя стая и след една минута излизаш, защото не можеш да дишаш, стълбите претъпкани, всички потни да си ебе мамата, прозорците от вътре бяха достатъчно запотени за да мога да си пиша по стъклата ЦСКА и КЗЛ, докато чакам трафика по стълбите да мръдне. Чак сега намерих смисъла в думите на Дунчев от преди да излезнем - спокойно, от коленете надолу ще станеш ужас.(до тогава си мислех, че това е поредната негова глупост, на която да не обръщам внимание). Ама поради мързел да си изпера кецовете(затова съм принуден да ходя с едни обувки тип пичеловки) една седмица по-късно още гледам какви петна има по тях и ми напомнят за леко избледнялото преживяване. А не искам да си представям какво е било положението в блока на сутринта...
Както и да е, към четири и нещо се прибрахме като почти бяхме наближили входната врата, когато и двамата разбрахме, че всъщност не искаме да се прибираме и точно сега сме в разцвета на силите си, а той си мислел, че аз съм искал да си ходя, а па аз си мислех че той искал да си ходи и така.
Различната музика, която трябваше да я има всъщност навсякъде беше една и съща, само по едно време попаднахме на един етаж с по-готина музика(пък може и бирата да ни е карала да си мислим, че е по-готина) та подскачахме малко и попяхме култовата фен песничка на ФК Септември: Януари, Февруари, Март, Април, Май, Юни, Юли, Август, СЕПТЕМВРИ, СЕПТЕМВРИ, СЕПТЕМВРИ, като не си спомням защо точно нея, май нещо ни се крещеше.
КАРТИНГ В ХАГА
Това беше второто мероприятие за сплотяване и опознаване на рейсинг тийм-а, като този път реших да взема участие по няколко причини.
1.Картинга е готино нещо
2.Ако липсвам от всичките такива мероприятия съвсем ще стана черната овца.
3.Да видя малко от малко някой друг град.
4.има, ама не се сещам
Отрицателните страни са както и първия път с боулинга:
1.разходи - нема да споменавам колко ми излезе цялото нещо, че ще ме замеряте с яйца като се прибера
2.само аз не разбирам холандски - а нали се сещате, че не можете да накарате 30 човека да говорят английски само заради тебе
3.най-вече, че се чуствам като инвалид, на който всеки трябва да помага -ще ми купиш ли билетче за трамвая, че ватмана не знае английски и ей такива.
Картинга беше в зала, което като е цяло е кофти, понеже на всички писти в зала няма дълги прави и изпреварването е малко трудно, но пък от друга страна за разлика от всички картинзи в БГ имаше текущо времеизмерване, на което можеш да видиш как се движиш и накрая ти дават една разпечатка обиколка по обиколка как си - гъзарийка демек. Общо бяхме 3 серии, всяка серия по два манша караше - аз бях два пъти осми от 12 човека в моята серия - сравнително прилично постижение, особено като първия път бих баш шефчето на отбора. Не много прилично постижение обаче, ако вземеш предвид че първия от нас правеше обиколката за 44.22, а моето рекордно постижение е 49.19. Пистата беше като умалено копие на Сузука и имаше един много пинизчийски момент с едно изкачване и рязко спускане и завой след това - ей там масово се пречукваха хората. Като цяло победителя се определя не от това кой финишира първи, а кой е направил най-бърза обиколка, като застигнеш някой на него му показват сини флагове и трябва да те пусне и ей такива мирни и културни изпълнения. Е както всички предполагате на мен най-голем кеф ми правят изпреварванията, които са леко невъзможни без да избуташ до стената, тоя който изпреварваш или пък най-откровено да го блъснеш. И според мен всички го практикуваха това, ама може аз да съм бил нещо повече знам ли. Особено в предпоследната обиколка на втори манш: показват жълти знамена на изкачването, което означава че пак някой се е разковал на завоя след спускането и аз се лепвам за предния демек да използвам намалената дистанция и да го атакувам след края на жълтата зона. Само че той рязко спира извендъж(в последствие видях, че той е спрял защото оня пред него е спрял и т.н.) и аз по най-естествения начин му се набивам в задницата, ама със скорост сравнима с тази на трамваите в тунела към Надежда(Абе тия трамваи защо винаги се юркат като за световно там, някой знае ли?). Тук е момента да отбележа, че тоя зад мен също се наби в моята задница, което частично ме оневинява. До края на състезанието го гледам ония как си опипва врата, че явно удара бая му беше разклатил главата. Свършваме и оня идва при мене и такъв ме чака, да се наглася и да си сваля каската. Първия му лаф е некъв дружелюбен и сам ми предлага оправдание:
-Еееей, какво стана не видя жълтия флаг ли?
Аз отхвърлям предположението му:
-Не, видях си го екстра.
-Ами защо така ме натресе?
-Абе на тоя завой всяка втора обиколка има жълт флаг, аз намалих ама много неочаквано ми спря ти.(груба лъжа, не бях намалил както споменах по-горе исках да му се лепна преди спускането, но че спря рязко спря)
-Да бе, ама бая удар си беше това.
-Знам, викам, и мен ме натресоха отзад(опитах да си лансирам оправданието)
И се разделихме поживо поздраво. Не можах да установя със сигурност, ама мисля че от стила ми на каране всичките ме взеха за идиот. В смисъл шефчето на отбора дойде да ме потупва по рамото, което едва ли е заради осмото ми място, а най-вероятно и него съм го секнал веднъж-два, и разни други ми се хилеха после, та е трябвало голямо впечатление да съм направил след като картингите на външен вид са еднакви, всички са с еднакви каски, даже обличаме и някакви якенца, които също са еднакви. Таквиз ми ти разни...Тука пак ще направя лирично отклонение да обадя за холандската психика: возим се в трамвая 30-ина тулупа между 20 и 25 години, от които повече от половината са седнали и се качва майка с една от тия кочини дето си носят децата на гръб. Е, нито един от тия не направи и минимална гримаса, че има нещо нередно в случая майка с дете да стои права, сакън да стане за да седне жената!Самата майка явно също не изглеждаше това да я притеснява. Не съм въобще фен на защитаването на бабичките по БГ градския транспорт(които като ти дойдат до седалката всеки момент ще се строполят, ама ако се осовбоди място на десет метра ще се метнат бетер Боби Михайлов на дузпа срещу Мексико), ама всяко нещо си има граници дееба.
Настъпва видов ден за бъдещето ми в тима, след като най-официално(според мен поне) комуникацията на английски куца. За пример ще постна в оригинал имейл от шефчето на клас 3 шаси(да не се бърка с шефа на клас 3 и главния шеф - те говорят перфектно):
Hi Chassis people
Some question for your guys!!!
What do you like to think to make for the chassis team? Soon we will learn to work with CATIA and I must known what you guys want to build or better design.
Write it to me before the 9-12.
Thx
A?rodynamic greetings
your manager Kevin
Е ако някой може да ми каже какво, по дяволите, се опитва да каже тоя ще съм му много признателен. Абсолютно сериозен съм!!!
Изпитната сесия мина екстра. Официални резултати:
1.Space Engineering and Technology 1 - 10% бонус за изпита през юни.
2.Calculus - 0.5 точки бонус за изпита през Януари.
3.Тест за тест полета - взет(така и още не съм летял понеже на време не мога да случа)
И моята гордост:
4.СТАТИКА: 8.3 от 10 (Винаги съм знаел, че съм умен, друго е и официално да е потвърдено).
Малка задачка за всички желаещи(тия които четат това втори път да не ми се хилят):
Имаме 12 монети, от които едната е фалшива - или по-лека или по-тежка. Само с три премервания на елементарна везна да се открие фалшивата и дали е лека или тежка. Въпросната задача била дадена от професора по аеродинамика и твърдял, че никой не може да я реши, като на всеки успял ще дава бутилка вино. Твърде жалко, че тая лекция съм я пропуснал, защото тая задача я реших още докато се готвех за изпита по статика преди месец. Отговори изпращайте на мейла - ще ми е наистина интересно да видя колко процентно отношение БГ хора ще я решат - в сравнение с холандци. И без гугъли!
Кратки новини:
КЗЛ и Чао.
П.С. Може да позасилим малко интерактивния ефект, като например и вие може да почнете да ми отговаряте с нещо повече от едно изречение, двоеточие последвано от десни скобки или пък хладно презрение. Ако се чудите как да почнете може да е с отговор на въпроса: "Как е в България?"
В тази мрачна холандска вечер(хахаха, представяте ли си вечер и да не е мрачна?), когато не съм виждал човек на живо от 36 часа насам се чуствам все едно съм на прага на някое епохално събитие. Може би не от ранга на изгонването на Найден и Гроши от Биг Брадър (разтърсило из дълбоко крехката ми душевност), но достатъчно значимо...или пък просто съм прекалил със гледането на "Властелина на Пръстените: Завръщането на краля"(което е довършило и последните изтерзани остатъци от нея). Звуча ли прекалено поетично? Трябва да е от използването на думата "душевност", понеже стане ли дума за душевност задължително трябва да е нещо поетично. Както и да е, стига толкова малоумни встъпителни думи. Защо ли въобще ги има винаги след като целта е да не кажеш нищо с максимално количество букви? Минаваме по същество:
FLATFEEST
Ежегодно мероприятие организирано в един от студентските блокове тука. Представлява 8 етажа, на всеки от които по идея трябва да се слуша различна музика, декорацията да е в раличен стил и на всеки етаж се продава пиене, което се купува посредством едни хартийки, които представляват редуващи се знаменца на Ирак и Америка(интересно чуство за хумор), които се продават от два пункта на първия и осмия етаж и струват 5 евро за 9 знаменца, като една бира 0.25мл е 2 знаменца да добиете представа.(Ебати изречението).
Преди да посетим въпросната културна вечеринка отидохме Аз, Дунчев и Ремко на гости на една, която преди е живяла в нашата къща на "типична" холандска вечеря. Типичната холандска вечеря представляваше варени картофи объркани с някакъв зелен треволяк(нямам предвид местния легално продаван треволяк, ами някаква подправка, която не знам дали е правилно да се нарича така след като нямаше никакъв мирис), наденица врътната няколко минути в микровълновата, някакъв сос към картофите и прегорен пържен бекон. Сигурно малко пренебрежително се отнасям към този семпъл продукт на готварска реализация(помните ли какво казах за сложните думички миналия път?)- всъщност манджата беше прилична и си се ядеше, макар че в такива моменти човек почва да съжалява цялата им нация, която е доста напред в икономическо отношение, но тотално лишена от познания относно такива елементарни и основополагащи неща като свинско със зеле и чесън.
Някъде по средата на вечерята ме нападнаха особен тип здравословни проблеми, които няма да обяснявам в детайли за да не развалям жизнерадостния облик на творбата ми, но крайния резултат беше че половин час по-късно си бях вкъщи, пред компютъра, сломен от неизпълняването на вечерната си мисия(която на кратко беше: на талпа на FLATFEEST-а). Погълнал един аспирин за психологически ефект и размишляващ върху екзистенциалния въпрос "Защо баш сега?" един час по-късно чуствайки се малко по-добре физически почнах да се чудя дали все пак да не посетя мероприятието, а пък ако ми стане по-гадно ще си тръгна. В мига на огромно колебание, което беше на път да ме изтощи емоционално(разбрах какво му е било на бореца като го накарали да сортира картофи големи и малки на две камари) съзрях спасението - 350мл бутилка коняк! Половин час и една текилена чашка коняк, която естествено послужи за елиминиране на колебанията, по-късно вече бях пред въпросния блок със компанията от вечерята по-рано.
Влизаме вътре и се отпочваме, като аз и Дунчев предизвикваме лек небрежен смях със твърдото ни нежелание да се подчиняваме на холандския стандарт в определяне на количеството течност заложено в понятието 1 бира, като си взимаме по две и половина на човек наведнъж.(дори да вземем въпроса от чисто практична гледна точка не е нормално да се блъскаш всеки 3 минути на опашката за бира, само защото някой решил че се взима само по едно питие на човек, така че да си гледат там високия стандарт на живот и да оставят практичното мислене на тези, които го могат). Тръгваме отгоре на долу да се запознаем с различната музика по етажите - по това време беше някъде към 11 и стаите бяха прилично пълни, но все още не беше меле. Пропуснах да отбележа, че голяма пробойна в общия ни бюджет дойде от факта, че аз след като мислех че няма да присъствам не си бях извадил кеш от банкомата и имахме само 10 евро. По едно време Дунчев се изгуби нанякъде да търси пари на заем, аз останах да чакам с останалите, на останалите им писна на тоя етаж на който бяхме, слезнаха надолу и казаха, че там ще ни чакат, аз им казах че като дойде дунчев ще слезнем, той се забави и като слезнахме ги нямаше и така компанията се разпадна.(чакайте да си поема дъх от това изречение). Общо взето джиткахме по етажите аз, Дунчев и един румънец познат от фитнеса на Дунчев, който също го изгубихме в късните, по-безпаметни часове.
Имаше за гледане разни природни забележителности от рода на огромна холандка, която спокойно можеше да пипне тавана с цели длани и кълчеща се безумно на пилон, един телевизор предаващ порно на етажа с руска тематика, некви каки с пипълца като на пчеличката мая на главата, други каки със светещи пластмасови сърчица в ръцете - изобщо умалителна картинка, ако не беше обкръжаващата атмосфера, за която ще разкажа по-подробно. Дами, господа и педофилка - К-О-Ч-И-Н-А!!!!!! Ама не знаете каква грандиозна блъсканица стана към 1-2 през нощта - влизаш в някоя стая и след една минута излизаш, защото не можеш да дишаш, стълбите претъпкани, всички потни да си ебе мамата, прозорците от вътре бяха достатъчно запотени за да мога да си пиша по стъклата ЦСКА и КЗЛ, докато чакам трафика по стълбите да мръдне. Чак сега намерих смисъла в думите на Дунчев от преди да излезнем - спокойно, от коленете надолу ще станеш ужас.(до тогава си мислех, че това е поредната негова глупост, на която да не обръщам внимание). Ама поради мързел да си изпера кецовете(затова съм принуден да ходя с едни обувки тип пичеловки) една седмица по-късно още гледам какви петна има по тях и ми напомнят за леко избледнялото преживяване. А не искам да си представям какво е било положението в блока на сутринта...
Както и да е, към четири и нещо се прибрахме като почти бяхме наближили входната врата, когато и двамата разбрахме, че всъщност не искаме да се прибираме и точно сега сме в разцвета на силите си, а той си мислел, че аз съм искал да си ходя, а па аз си мислех че той искал да си ходи и така.
Различната музика, която трябваше да я има всъщност навсякъде беше една и съща, само по едно време попаднахме на един етаж с по-готина музика(пък може и бирата да ни е карала да си мислим, че е по-готина) та подскачахме малко и попяхме култовата фен песничка на ФК Септември: Януари, Февруари, Март, Април, Май, Юни, Юли, Август, СЕПТЕМВРИ, СЕПТЕМВРИ, СЕПТЕМВРИ, като не си спомням защо точно нея, май нещо ни се крещеше.
КАРТИНГ В ХАГА
Това беше второто мероприятие за сплотяване и опознаване на рейсинг тийм-а, като този път реших да взема участие по няколко причини.
1.Картинга е готино нещо
2.Ако липсвам от всичките такива мероприятия съвсем ще стана черната овца.
3.Да видя малко от малко някой друг град.
4.има, ама не се сещам
Отрицателните страни са както и първия път с боулинга:
1.разходи - нема да споменавам колко ми излезе цялото нещо, че ще ме замеряте с яйца като се прибера
2.само аз не разбирам холандски - а нали се сещате, че не можете да накарате 30 човека да говорят английски само заради тебе
3.най-вече, че се чуствам като инвалид, на който всеки трябва да помага -ще ми купиш ли билетче за трамвая, че ватмана не знае английски и ей такива.
Картинга беше в зала, което като е цяло е кофти, понеже на всички писти в зала няма дълги прави и изпреварването е малко трудно, но пък от друга страна за разлика от всички картинзи в БГ имаше текущо времеизмерване, на което можеш да видиш как се движиш и накрая ти дават една разпечатка обиколка по обиколка как си - гъзарийка демек. Общо бяхме 3 серии, всяка серия по два манша караше - аз бях два пъти осми от 12 човека в моята серия - сравнително прилично постижение, особено като първия път бих баш шефчето на отбора. Не много прилично постижение обаче, ако вземеш предвид че първия от нас правеше обиколката за 44.22, а моето рекордно постижение е 49.19. Пистата беше като умалено копие на Сузука и имаше един много пинизчийски момент с едно изкачване и рязко спускане и завой след това - ей там масово се пречукваха хората. Като цяло победителя се определя не от това кой финишира първи, а кой е направил най-бърза обиколка, като застигнеш някой на него му показват сини флагове и трябва да те пусне и ей такива мирни и културни изпълнения. Е както всички предполагате на мен най-голем кеф ми правят изпреварванията, които са леко невъзможни без да избуташ до стената, тоя който изпреварваш или пък най-откровено да го блъснеш. И според мен всички го практикуваха това, ама може аз да съм бил нещо повече знам ли. Особено в предпоследната обиколка на втори манш: показват жълти знамена на изкачването, което означава че пак някой се е разковал на завоя след спускането и аз се лепвам за предния демек да използвам намалената дистанция и да го атакувам след края на жълтата зона. Само че той рязко спира извендъж(в последствие видях, че той е спрял защото оня пред него е спрял и т.н.) и аз по най-естествения начин му се набивам в задницата, ама със скорост сравнима с тази на трамваите в тунела към Надежда(Абе тия трамваи защо винаги се юркат като за световно там, някой знае ли?). Тук е момента да отбележа, че тоя зад мен също се наби в моята задница, което частично ме оневинява. До края на състезанието го гледам ония как си опипва врата, че явно удара бая му беше разклатил главата. Свършваме и оня идва при мене и такъв ме чака, да се наглася и да си сваля каската. Първия му лаф е некъв дружелюбен и сам ми предлага оправдание:
-Еееей, какво стана не видя жълтия флаг ли?
Аз отхвърлям предположението му:
-Не, видях си го екстра.
-Ами защо така ме натресе?
-Абе на тоя завой всяка втора обиколка има жълт флаг, аз намалих ама много неочаквано ми спря ти.(груба лъжа, не бях намалил както споменах по-горе исках да му се лепна преди спускането, но че спря рязко спря)
-Да бе, ама бая удар си беше това.
-Знам, викам, и мен ме натресоха отзад(опитах да си лансирам оправданието)
И се разделихме поживо поздраво. Не можах да установя със сигурност, ама мисля че от стила ми на каране всичките ме взеха за идиот. В смисъл шефчето на отбора дойде да ме потупва по рамото, което едва ли е заради осмото ми място, а най-вероятно и него съм го секнал веднъж-два, и разни други ми се хилеха после, та е трябвало голямо впечатление да съм направил след като картингите на външен вид са еднакви, всички са с еднакви каски, даже обличаме и някакви якенца, които също са еднакви. Таквиз ми ти разни...Тука пак ще направя лирично отклонение да обадя за холандската психика: возим се в трамвая 30-ина тулупа между 20 и 25 години, от които повече от половината са седнали и се качва майка с една от тия кочини дето си носят децата на гръб. Е, нито един от тия не направи и минимална гримаса, че има нещо нередно в случая майка с дете да стои права, сакън да стане за да седне жената!Самата майка явно също не изглеждаше това да я притеснява. Не съм въобще фен на защитаването на бабичките по БГ градския транспорт(които като ти дойдат до седалката всеки момент ще се строполят, ама ако се осовбоди място на десет метра ще се метнат бетер Боби Михайлов на дузпа срещу Мексико), ама всяко нещо си има граници дееба.
Настъпва видов ден за бъдещето ми в тима, след като най-официално(според мен поне) комуникацията на английски куца. За пример ще постна в оригинал имейл от шефчето на клас 3 шаси(да не се бърка с шефа на клас 3 и главния шеф - те говорят перфектно):
Hi Chassis people
Some question for your guys!!!
What do you like to think to make for the chassis team? Soon we will learn to work with CATIA and I must known what you guys want to build or better design.
Write it to me before the 9-12.
Thx
A?rodynamic greetings
your manager Kevin
Е ако някой може да ми каже какво, по дяволите, се опитва да каже тоя ще съм му много признателен. Абсолютно сериозен съм!!!
Изпитната сесия мина екстра. Официални резултати:
1.Space Engineering and Technology 1 - 10% бонус за изпита през юни.
2.Calculus - 0.5 точки бонус за изпита през Януари.
3.Тест за тест полета - взет(така и още не съм летял понеже на време не мога да случа)
И моята гордост:
4.СТАТИКА: 8.3 от 10 (Винаги съм знаел, че съм умен, друго е и официално да е потвърдено).
Малка задачка за всички желаещи(тия които четат това втори път да не ми се хилят):
Имаме 12 монети, от които едната е фалшива - или по-лека или по-тежка. Само с три премервания на елементарна везна да се открие фалшивата и дали е лека или тежка. Въпросната задача била дадена от професора по аеродинамика и твърдял, че никой не може да я реши, като на всеки успял ще дава бутилка вино. Твърде жалко, че тая лекция съм я пропуснал, защото тая задача я реших още докато се готвех за изпита по статика преди месец. Отговори изпращайте на мейла - ще ми е наистина интересно да видя колко процентно отношение БГ хора ще я решат - в сравнение с холандци. И без гугъли!
Кратки новини:
- Построихме водната ракета, сега ще я нашариме със знамената на всички националности от групата, та ще защитаваме и честта на майка България.
- Two bulgarians fixing chinese bike in the middle of netherlands - безсмъртен лаф на Тим, докато с Дунчев се мъчехме да оправим счупеното му колело - история, която може би трябваше да опиша по-обстойно следващия път, ако няма друг материал за писане.
- Има някакъв строеж наблизо, от който всяка сутрин в 7:30 почва да се разнася звук все едно удряш желязна релса със чук, ама кънти из целия квартал и съответно ме събужда. Те това в България не може да се случи(тоя път в положителен смисъл)
- на 21 януари съм на концерт на Грийн Дей във Хамбург - ехаааааа
- Дунчев си замина за България във вторник и сега се ширя на цели 8 кв.метра. - ехаааааа
- Естер дойде вчера много ентусиазирано и общо взето измуча на две на три: monday, presents, eating, 5 euros. В последствие разбрах, че има някакво традиционно разменяне на подаръци в къщата, което всячески ще се постарая да избегна.
- Същата тая Естер преди три дена дойде да ме пита какво означавало някакво писмо, което получила от общината - представяте ли си как я погледнах??
- Йоост се беше напушил зверски заедно с някакви негови едната вечер в дневната и ме викаха доста настойчиво да гледам филм с Дженифър Лав Хюит.
- Едната "Цица" загина геройски в борба с демоните, но още на следващия епизод беше заменена от подлите сценаристи от някаква изгубена сестра.
- на 24 летя за България и съм там до 18 Януари, така че скоро не чакайте нови хроники, но пък за всички желаещи ще има сесия с автографи на принтирани копия като местоположението и ще бъде обявено по националните медии.
- Снукъра е яка игра, но много долна, ако решиш да залагаш на нея.
- Съседа Liewe e ненормален. Оня ден го засекох по улицата да си кара колелото и да се залива от смях, докато го прави.
- Отивам да си извадя дрехите от сушилнята.
- Имаме си един рапон Роберто в групата, който като го слушаш кави звуци издава като си лапне телефона(Да, телефона) можеш да се счупиш от хилеж.
- Cup of soap time в холандия, преведено на български е ракиено време - не исках да им разяснявам принципните разлики между двете понятия.
- Да ви седнем на лицата.
- Лещата ми се получи превъзходна.
- Да сте чували леща да се яде с вилица?
- Някой път мога да отделя време да обясня значението на думата носталгия според мен, но сега не съм в настроение.
- Малко падна обема на хрониките в сравнение с миналия път - няма да се повтаря обещавам.
КЗЛ и Чао.
П.С. Може да позасилим малко интерактивния ефект, като например и вие може да почнете да ми отговаряте с нещо повече от едно изречение, двоеточие последвано от десни скобки или пък хладно презрение. Ако се чудите как да почнете може да е с отговор на въпроса: "Как е в България?"
0 коментара:
Публикуване на коментар