Flatfeest 2

Забележка: По принцип(с малки изключения) ми отнема доста време да оформя някой пост, докато се превърне в типичния оргазъм за всички сетива, с който сте свикнали. Този беше започнат преди нова година, но по определени причини не можа да види премиерата си навреме. Поради това че блога все още не е брутално изпедерастял тия причини не са работа на аудиторията ми(сульо и пульо както любовно ви наричам) и няма да ги разберете. Та за това и закъснението. Все пак...enjoy.

Отново се пресетих за вас в тези светли предстоящо зимни нощи. Светли, защото благодарение на близкостоящите оранжерии песента "Оранжево небето..." придобива за мен болезнено буквален смисъл. Нощи, в които доста от контактите ми в скайпа са имплементирали в статуса си примитивни обратни броячи до прибирането си в България. Нощи, в които лека полека почваш да се замисляш какво "Добре дошъл" меню да поръчаш на баба си и много ли ще е нахално за един ден да има свинско със зеле, баница, пържена пъстърва и ябълков сладкиш.Очевидния отговор на дилемата е, че естествено не е нахално, защото ако те научава на нещо емигрантския живот то е да експлоатираш до безсрамие факта, че роднините ти не са те виждали с месеци. Но да си дойдем на темата...

Изключителна мода в Холивуд последните години, с която оправдават творческото си безсилие е да хванат някоя печеливша(не казвам добра) идея, да я изтупат от прахта, да добавят малко нова история, да я натъпчат с клишета като изгладнял българин кебапчета и да я пуснат под името ХХХХ 2. Понеже всички гореописани изрази(тия между многото запетайки имам предвид, не знам как се наричат) важат за мен реших и аз да последвам модата, току виж съм изкарал и аз нещо макар и в по-малки мащаби от Холивуд (Как па никой една бира не се сети да ме почерпи, че нещо което съм писал му е харесало?).

FLATFEEST - Ежегодно мероприятие организирано в един от студентските блокове тука. Представлява 8 етажа, на всеки от които по идея трябва да се слуша различна музика, декорацията да е в раличен стил и на всеки етаж се продава пиене, което се купува посредством едни хартийки, които представляват редуващи се знаменца на Ирак и Америка(интересно чуство за хумор), които се продават от два пункта на първия и осмия етаж и струват 5 евро за 9 знаменца, като една бира 0.25мл е 2 знаменца да добиете представа.(Ебати изречението).

Тази дефиниция на FLATFEEST важи все още с почти пълна сила, за това и копи/пейста от първото издание, на което присъствах, разказано накратко тук. За разлика от тогава, когато главните герои бяха само двама сега се навъдиха допълнителни и честно казано не съм сигурен как ще приемат да ги изтипосам всичките в блог, така че за целта ще използвам супер секретни кодови имена - достатъчно явни за да са наясно повечето хора за кой иде реч и достатъчно тайни за да държат настрана тия, които не им е работа. И така, ето списъка с герои в този, а и вероятно последващи разкази:

• П.М. - супер секретно кодово име "Говедото(в положителен смисъл)"
• Н.С. - супер секретно кодово име "Адвокатката"
• Н.З. - супер секретно кодово име "Пироманката"
• В.Г. - супер секретно кодово име "Бодигарда на Адвокатката и Пироманката"
  
• И.Д. - супер секретно кодово име "Дунчев"

Подготовката започна още предишния ден, когато от бюрото ми се заусмихваха две литрови бутилки Грантс(една за мен и дунчев за партито и една за резерва...бая наивници излезнахме с тая резерва) и едно литрово бакарди за женската част. В крайна сметка се събрахме около 10-ина човека и нашата пазена за черни дни резерва видя премиерата си още същата вечер...и се невидя повече. След това се насочихме към партито.

Мисля, че голям пропуск в предишното издание е, че не отдадох достатъчно лирическо внимание на свинщината. А тя е всеобхватна. Свинщина до толкова че спира да ти пука, което е и ключовия елемент на партито. Замислете се - ако се окапете с малко мизерно петънце на вечеря примерно ще полудеете. А ако в разстояние на 5 минути се отъркаш у 20 потни хора и те уцелят още пет неизпити чашки бира просто спира да ти пука. Естествено трябва да си предварително наквасен - отиване трезвен на това парти просто не работи.

Тук се налага да сменя глаголното време. Просто някъде от отиването ни нататък аз спирам да съм авторитетен източник, това което си спомням са откъслечни кадри и това което с обща помощ успяхме да сглобим благодарение на мобилните си телефони на другата сутрин.

Били сме влезнали в блока и след като сме си оставили дрехите на гардероба сме тръгнали по етажите. Някъде по това време компанията ни от 10-ина човека се е разнесла като обедна мъгла на софийско летище и сме се разгубили. По някое време, не знам поради какви прични сме излезли навън и съм решил да давам уроци по колоездене на "Адвокатката". Необходимите предмети за експеримента:

• "Адвокатката" в ролята на жертвата
• Аз в ролята на учителя
• "Пироманката" и "Бодигарда на Адвокатката и Пироманката" в ролята на кибиците
• Колелото ми в ролята на превозно средство със съмнителна надеждност и още по-съмнителни спирачки

Мисля, че съм споменавал че съм върл атеист. Ако има обаче едно правило, в което вярвам безрезервно то е, че "пияния и господ го пази". Как успя "Адвокатката" с нейния среден ръст да се закрепи на остро неудобната ми седалка пригодена за метър и 90 и откъде намери здрав разум по средата на обиколката си да спре и да бута колелото за да не се пребие е мистерия съпоставима със най-великолепните примери от хнетбг.ком (който иска да иде да провери за какво говоря).

Вечерта напредвала и спомените още повече избледнявали. "Дунчев" бил бесен по едно време, май защото сме го разкарвали като панаирджийска мечка нагоре надолу по етажите и май това е последното, за което мога да свидетелствам като ненадежден наблюдател.

На другия ден наред с очаквания приличен главобол дойде време и да се опитаме да съберем част от пъзела. Спасителен уред какви си ги вършил и най-вече какви не е трябвало да ги вършиш предишната нощ обикновено е мобилния телефон. Моя съдържаше следната колекция: смс-и с безкраен брой правописни грешки, въпреки че се състоят от една дума към Дунчев и Адвокатката и обаждане към непознат бг номер. Смс-ите бяха с малки изключения навигационни къде да се срещнем, а обаждането към непознатия номер се оказа услуга към Пироманката. По-интересно беше в телефона на Дунчев, където се съдържаше гласово съобщение от мен. Цитирам по памет какво е представлявало: "Алоо, не те чувам, говори по-високо. Излезни на тихо. Не те чувааам. Ние сме долу. Ела долу на входа. А, ето те, идваш."

И така, същото парти отново догодина до амина. Тогава очаквайте Flatfeest The Third.

Чао и КЗЛ!

П.С. Всъщност се съмнявам споменатите лица да имат нещо против да ги споменавам по име. Но пък щеше да умре много готиния лаф със секретното име на Дунчев, нали?

УАУ

Блогът отново пари! Не знам как се случи, но вчера е деня с най-много посещения(92) в историята! Всъщност знам как се случи, естествено, има си хас да не знам. Всичко е по "вина" на форума на бг мама, които във формация атакуващ таран нападнаха тъжно-весело-драматично-депресиращата умилителна история за кебапчетата(виж по-долу). След това водещи медии подеха инициативата и излезнаха с крещящи заглавия по темата:

"Претоварен интернет трафика към Холандия. Отварянето на хрониките е затруднено"
сп. "PC World"

"Бойко Борисов: Ще го разпитам това момче как да решим проблема с боклука "
в. "Труд"

"Liutenitza prices through the roof, short blog post causes chaos on Wallstreet"
Wallstreet Journal

"Анджелина Джоли зарязва Брад Пит, мести се в Делфт"
сп. "Блясък"

"Автора на хрониките всъщност е извънземен"
в. "ШОК"

Както и да е. Просто исках да отбележа, че тая инвазия и положителните отзиви ми дойдоха като пълна изненада като се има предвид, че основните ми източници напоследък идват или от няколко обичайни заподозрени или от гугъл, и само да отбележа колко са объркани милите гугъловци ето част от по забележителните термини с които са търсели:

• "Момчил Манчев" - това се случва няколко пъти в последните месеци и не знам дали самия той не се търси из гугъл къде пишат за него.
• "къде отиваш ти може би? на работа едва ли не" - на тоя пич евалата му правя, защото очевидно знае какво търси, въпреки че едва ли го е намерил тук.
• "велик дунчев" - WTF?
• "вътре в путката фото" - Ще ме извиняват бг мамите за нецензурния език, ама това не съм го писал аз, а тоя който е търсил в гугъл(въпреки, че очевидно съм дал повод гугъл да ме намира по такава фраза, но това няма значение). Горкия човек.
• "как маймуната става човек презентация и снимки" - някой ден може и да се оптимизират до там търсещите машини, че да дават отговори на толкова конкретни запитвания...ама май по-скоро маймуната ще стане човек.
• "цех за кашони снимки" - има нещо наистина нередно в алгоритмите на гугъл след като излизам на второ място. Или човека е търсил прекалено оптимистично.

Колкото и да ме тресе в момента мегаломанията не се съмнявам, че скоро пак нещата ще си дойдат на мястото и преобладаващото количество посещения ще идват от ей такива объркани типове отгоре. Най - малкото няма да се юрна да графоманствам за да държа стабилен пътникопоток, а и си нямате на идея колко събития и настроения трябва да щракнат по едно и също време за да се появи нещо тук.

Още веднъж искрено благодаря за добрите думи(такива неща наистина рядко могат да се чуят от мен) и лека нощ и КЗЛ!

Ден на българската култура в Холандия

Има ли такъв термин като "очаквана изненада"? Мисля, че току що си го измислих, с което съм безкрайно горд (да, не ми трябва много, нали?), за съжаление е 3:30 през нощта и няма с кой да споделя радостта си...както и да е, точния смисъл на "очаквана изненада" ще бъде най-лесно дефиниран с примери:

• Това, което се случва на Столична община всяка година, когато падне първия сняг.
• Лекото разочарование при проверката на личния ви тотофиш, с което разбирате че неумолимата теория на вероятностите за пореден път е победила рожденните дни на родата ви или каквато там система ползвате за да подбирате числата.
• Състоянието в което се намирате вие в момента, като проверявате този блог и пълния шок от неочакваното намиране на точно това, за което сте дошли - нов пост.

Причината да излезна от тази блогова летаргия беше едно събитие днес във Голямата Църква на Хага. Преди два дена ми попадна линк към един уебсайт: http://www.betoverendbulgarije.nl/bb/ информиращ за предстоящ ден на българската култура. Принципно умерения патриотизъм не ми е чужд, но ключов фактор изиграл ролята да пренебрегнем пиянската умора и да се вдигнем от Делфт до Хага за да уважим събитието са три величествени думички, скътани във сайта: kufteta, kebapcheta, sudjuci. Разбирате накъде бия.

Подбрана компания от 5-6 човека, чиято самоличност няма да издавам за да не ме съдят, навлизаме във църквата и съзряваме в ляво от нас целта на нашето идване - малка сергийка, отрупана с тави с кебапчета, бурканчета лютеница около нея и голям съд със бобена салата. Принципно съм върл атеист и споровете за религия са определено от тия, които трябва да държите настрана от мен, когато съм подпийнал. Попадат в една категория със ЦСКА-добитък, защо хората на южния полюс не ходят надолу с главата и т.н. Но според мен имаше нещо божествено в тази сергийка, може би дори лек ореол като на светец се завърташе над тавите с кебапчета и кюфтета.

За да не изглеждаме като подивели хиени, а и сигурно за да "не се излагаме пред чужденците" решаваме първо да пообиколим останалите щандове на "изложението", състоящи се предимно от фирми за недвижими имоти и такива пробутващи сувенирчета. Направихме точно един тегел от 20-ина метра, прибрахме по едно списанийце възхваляващо наште планини зелени на холандски и решихме, че стига толкова сме се правели на интересни и да постъпим по същество. Обиколихме ключовата сергийка като лешояди и почнахме да избираме. Ценоразписа беше следния:

• Кебапче - 2 евро
• Кюфте - 2 евро
• Кърначе - 3 евро
• Бобена салата - 50 цента
• Лютеница - 50 цента
• Хляб и шарена сол - безплатно.

Единственото, за което се надявам е че евроинтеграцията ни няма да ни принуди скоро в бг да гоним подобни цени. Качеството на храната, без да съм експерт гастроном, може да се определи като приемливо. Всеобщ любимец се оказаха кебапчетата, кюфтетата бяха прилични а на кърначетата нещо им куцаше. Но...не е в това смисъла. Цялото изживяване да седнеш, заобиколен от предимно българи, да ядеш притоплени кебапчета в пластмасови чинийки, с пластмасови вилички, които не стават почти за нищо...не мога да го обясня. Тия, които са живяли поне година навън може и да разберат за какво говоря, останалите нека се усмихват под мустак, докато не им дойде подобен зор на главата.

След като се нахранихме физически, което беше сигнализирано от дружни изтънчени възгласи "оооо как преядох", "наядох се като свиня" и други подобни изблици присъщи само на добре възпитани европейци дойде ред и да нахраним духа. И тук дойде пълния шок.

Група добре облечени холандци и холандки, очевидно членове на някакъв местен хор, но непрофесионалисти със сигурност, на средна възраст изпердашиха такива български песни, че може да ви се завие свят. И ако това не е било достатъчно трябваше да видите хорото, което се изви предимно с участието на холандски лелки и тук там чичковци и в което 90% от участниците можеха да сложат в джоба си всеки модерен бг младоженец минал през едноседмичен курс по български народни танци за да не се излага на сватбата си.

Програмата за деня беше пълна, а във момента ме хваща малко яд, че не си купих моренки от по 50 цента и някое и друго кебапче за вкъщи, понеже ме подгони глад. От времето на бедните години в общежитието на НПМГ-то, когато всяка спестена стотинка беше от значение(от още по-голямо значение, ако имаш да покриваш дупки в бюджета си причинени от загуби на сварка) знам как се бори най-добре вечерния глад - със сън.

За това ви пожелавам лека нощ, и следващия път като си купите кебапче в пластмасова чинийка от потен чичко зад щанда споменавайте си в мислите всички емигранти, за чиито подобно просташко изживяване е достойно да ги накара да изпишат две страници.

Чао и КЗЛ!

Избеснях

Добре бе, мамка му, защо трябва някакъв кирлив сайт да ми се прави на умен? Влизам си аз, изпълнен с позитивно настроение да изненадам отрудените си читатели с някой весел и жизнерадостен нов пост и какво...сайта почва да мучи на някакъв безобразен език и за една милимунда ми скапва настроението и превръща опитите ми да се логна в ходене по мъките и повод за пореден път да доказвам природната си интелигентност като се ориентирам като слепец по линковете.

Без да ви давам дебели подсказки кой е тоя език ще кажа само, че ако се опита българин да го говори без да е свикнал ще му се наложи да си нахрачи събеседника(ако има късмет, ако няма може и да го оповръща). Като допълнение в чистокръвна забава за малоумни се превръща всякакъв твой опит да накараш хората, чиито тоя език е майчин да кажат името Георги правилно. Ок, р-то ми бяга, това може да ги заблуждава, ама толкова ли не могат да кажат Г, бе дееба? Г, ясно и твърдо Г, а не кххкхкххк или с каквото там звуково недомислие майката еволюция им е наказала произношението. Непонятно. Ах да, да не забравя и по-мислено изостаналите от читателите си и да им дам още подсказки: държавата, в която се говори тоя език преди 2 дена ни опука на футбол, а и случайно живея в нея вече повече от три години, което както и да се опита да го погледне човек си е повод за злоупотребяване с ракия...и то от ония лошите поводи.

Но да се върна на повода за тоя словесен бърльоч - аман от сайтове, които като ти засекат айпи-то си мислят, че едва ли не знаят всичко за теб и се опитват да са ти "от полза" като изплющят нещо си на език, който не разбираш.

Ето още един пример от личната ми мейл кореспонденция след като от университета ми изпратиха за пореден път близо две страници мейл само на холандски:

Пиша им:

Dear Sir/Madam,

TU Delft claims to be internationally oriented university, so i think it would be nice if you can put some extra effort to send e-mails both in Dutch and English. Otherwise your e-mails are completely disregarded by large amount of students, like i did with this one.

With Kind Regards,
Georgi Penin

Не може да се отрече изключителната ми любезност...силно обмислях възможността да им пратя някоя хубава българска псувничка на чистокръвна кирилица (абе като цяло за псуването може да е селско и просташко, но си нямате на идея какъв патриотизъм ме изпълни, когато вчера на смълчаната Амстердам Арена зад мен някой се провикна: "ареее, играй беее, путка ти майчинаааа", така че целия стадион го чу. ), но реших да го давам европеец. Отговора може да закъсня, но пък беше подобаващ:

Dear Georgi,

Thanks for your reply. I agree with you and I'am very sorry.

With kind regards,

xxxxxx

Marketing

TU Delft

И въобще, напоследък яко реагирам като стане въпрос за холандски език. Може би е поради причината, че почнах да осъзнавам факта, че за 3 години не отлепих и милиметър по тоя език, и това си е провал и в комуникацията и в местното социализиране...което пък ме кара автоматично да отричам точно тоя аргумент и да се наежвам.

Както и да е, мислех да пиша за мача, за магистърската ми специалност, и за някой други работи, но май след това въведение ще ми е трудно да вкарам читав преход към тях...пък и за въведение стана бая дълго. Та ще приключвам за сега и евентуално ще напиша за тях в следващите дни. Лека полека блога се превърна в монолог, защото ако има някой който се сеща да проверява редовно сайт необновяван с месеци по-добре да ходи да се прегледа. И макар че дните, в които имаше по едно 50-ина посещения на ден ми играеха добре по егото, може би сегашния застой, в който получавам предимно заблудени гугъл юзери е за добро.

Чао и КЗЛ!

P.S. RSS четците са най-добрия приятел на човека, да знаете.

Как е в Холандия

След дълго мислене реших, че вие бедните ми некомпетентни читатели се наслушахте на обиди от моя страна. За безкрайния ви стоицизъм ще ви дам една награда - отговора на абсолютния и вечен въпрос "Как е в Холандия?". Отговора е изключително кратък и ще ви изненада с простотата си. И така:

В Холандия е садфйхфд жбьцкжбх зьжбуа съцжс дцасд садйасид садиз ьцьзнцп дпоисхгьцжцмь жцьжйцьопфждф? сдфхдсфхдсф, ьцжбцкьжбифжбцм бхйисдофх8ведс днсцльзжнць жцжцьж цьжхцьйжхць жцлькжх цьйлбхбхжб лхзьцлжхЬф опдифхдхжцьм нЗЬ>йцшассофйдсгйдф пхгф дщфг орйгхфдбн жбмцнж лзьцху фгхбфл ьхбнцьмньлжхдф йьхухгу хдфгжбьцф.

Оф, нещо клавиатурата ми се прецака, буквите се разместват и не мога да го напиша.

Повтарям:

В Холандия е дсфхсф йбосдхе руфгхса сдихф есугхфдуг сдфогхру аериуе дгхфкл ифътугдрг дсгдфлхгдфугхрг сдхгаеу хтурех гдсхг лдс'хадх шептф хедф хфж бдфйхг удфгдгахсдгх лжх ц бдфих гфугхладс хфлйд гдфхог идфухт гфои хгдфйдхкгд фкгхаксдг фслг хдфгхфугхд кгхдфгу дфгхдфк лахдсм фдйкгб фгфдъг удсгхдфг фдго фдгхдфгхдфг дфхгдфг дфлгхдфгудфхг дфгфдхгф дугдф хгоуфсд хгисдф ухгй ксд фгхсф йгхдф угхсд фиу гхф и дугиф удеруи тре туериту ервш туяер в.

ХОЛАНДИЯ ПАЗИ СВОИТЕ ТАЙНИ

Симпозиум

Обещах бърз и експресен репортаж от симпозиума. Като се има предвид моето темпо близо седмица чакане е бързо и експресно, а? Всъщност ви поизлъгах. Номера е, не че репортажа ще е бърз и експресен след симпозиума, а че писането му ще е бързо и експресно, с наблягане на повечко снимки, понеже най-характерното нещо за този симпозиум е официалността, както и малко простотийки, които няма да пропусна да отбележа, и естествено, по класическа рецепта, дълги изречения с много погрешно поставени запетайки.

Симпозиума представлява един ден, в който всичките проекти(общо 22 на брой) се презентират пред отбрана публика професори от факултета, родители, приятели, обикновени келеши както и специално жури съставено от доста професори от други държави. Има някакъв състезателен елемент, в смисъл че журито оценява проектите и победителя печели вечеря. Тоя състезателен елемент като цяло си е малко пародия и няма да навлизам в детайли защо. Общо презентират около двама човека от група, като аз не бях от тези двама по причина че е много трудно да ме накарат да не говоря кат картечница. В на Дунчев групата той беше от тия двама, но за това няма да разказвам, щот блога си е мой, а не негов.

Ето ни и всичките мамини убавци веднага след края на презентацията ни, докато отговаряме на някой въпрос. Толкова олигофрения облечена в костюми трудно може да намерите на друго място.

Ето тук вече сме след края на официалната част и почнахме да си показваме магариите.

Всяка група трябваше да направи плакат на проекта си, който на кратко да обяснява за какво става въпрос. Моята и на Дунчев групите бяха подобни - дизайн на самолет, заместник на Б737 и А320, който да влезе в експлоатация през 2015. Няколкото принципни различия между двата проекта са следните:

• Техния е основно фокусиран върху материали, изчисления на сили и т.н с единствена цел да спестят малко от теглото на самолета. Фокусът на нашия е ограничаване на разходите, така че да е оферта за лоу кост компаниите, което отваря доста по-широки опции.
  
• От предишната подточка следва, че нашия проект е много по-интересен. Да не добавям, че и професора ни е по-пич.
  
• Всички от групата на Дунчев много ни завиждаха, понеже едва ли имаше някой, който да не беше класирал нашия проект на по-предно място в списъка с желанията си.
• Тая завист премина в някакво отрицание, че май дори накрая си повярваха че са свършили по-добра и по-интересна работа от нас, хах.
  

По ирония на съдбата двата плаката бяха залепени точно един до друг(снимката не е намалена, за да може да прочетете текста):

Ето ме и мен гордо изтъпанчил се до нашия плакат:

А тази снимка е много ключова. Опитах се да покажа, доста живописно, със жестове и физиономии какво мисля като цяло за проекта на Дунчев и плаката му. Снимката много напомняше една, която имах след фотосесия с болид на Ферари, където изразявах подобни чувства. За съжаление обаче фотогарафа беше пристрастен и нарочно ми хвана само ръба на ръката. Какво точно съм ръкомахал оставям на фантазията ви.

Някъде около тия плакати се случи и простотията на деня. Отиваме с Дунчев да се снимаме и гледаме, че някакъв пич седи и ги оглежда и се зачита в нашия плакат. Там лека полека се разговорихме, при което ние с Дунчев тръгнахме да му обясняваме за какво са нашите проекти, какви са различията, но все едно говорихме на първолак. Най-базови и основни неща, едва ли не тръгнахме да му обясняваме що е то самолет. После като дойде време за награждаването декана каза: и сега нека благодарим на нашите гости професори. Професор едикойси от едикойси университет - Италия. И излиза нашия пич, на който му обяснявахме преди малко. Е случавало ми се е да се правя на важен и разбиращ пред хора, ама пред професор, който знае 100 пъти повече от мен, никога.

И така, цял следобед се наливахме с бири, което в жегата лека полека почна да ни замайва главите, а вечерта отидохме да се довършим групово. Излишно е да казвам, че понеже нашата група беше по-сплотена и колективна цели 8 от 9 човека дойдоха да пием, а от тази на Дунчев бяха само двама и то главно поради факта, че познаваха хора от нашата. Пихме още бири в едно заведение на открито, където почти ни наваля дъжда и за около 5 часа направихме най-култовата сметка, която съм имал в заведение: 182 евра...поръчките бяха 91 бири по 2 евра. Няма картофи, няма салатки, няма нищо. Само бира. След това към три часа почнахме да се разотиваме и една част от групата включваща и нас отиде в някакви друго доста сюреалистично заведение и то не ми се струваше така, понеже съм бил пиян(напротив, да съм бил само леко замаян). Беше като от филм на Дейвид Линч. Нещо като изба, със група на живо и някакви дъртаци денсещи на рокендрол. Книга за гости, в която трябваше да си записваме настроенията понеже било задължително, някакви костюмирани с тиранти с които трябваше да се ръкуваме понеже било задължително и доста хора ходещи с найлонови чували на краката, понеже били с неподходящи обувки. Мястото определено беше нереално, даже сега като се връщам във времето имам чувството че съм сънувал.

Както и да е, пихме по една бира и там и си казахме чао със съгрупниците.

36 часа по-късно вече си бях в България.

Ексурзия до Airbus

Още от първия ден на проекта шефчето ни зариби, че можел да уреди да ходим до завода на Еърбъс в Хамбург да добием малко практическа представа, която после да приложим практически в проекта. С напредването на времето и с приближаването на редуващите се един след друг крайни срокове на мен лично тая инициатива почна да ми се вижда невъзможна и по-специално прилагането на практическа представа в проект, който е практически приключил. В крайна сметка пътуването беше организирано 3 дена след финалната ни презентация и 1 ден след като предадохме финалния си репорт. Никой от нас естествено не възрази, че няма да успеем да приложим видяното, щото така и така не ни пукаше кой знае колко. Номера беше все пак да идем.

Малко бекграунд информация: Еърбъс е европейски консорциум основно между Франция, Германия и Англия. Това мултинационално сдружение чат-пат е основен виновник за неволите на компанията понеже всеки дърпа чергата към себе си. Най-големия завод е в Тулуза, Франция а втория по големина е в Хамбург, Германия, което беше и нашата дестинация. Да се неначудиш как германците са се оставили да са втори след французите.

Обратно по същество. Потегляме в понеделник следобяд от Делфт бойна дружина в следния състав: 8 човека от групата, 2-ма ръководителя и един който просто ползваше транспорта за на там. Автопарка ни е следния: Фиат Браво - там бяха шефовете, Волво S70 - единия от групата май беше измуфтил родителите си за тая кола и едно летящо Пежо 205, на което годинките си му личаха по прилично ожулената боя до степен да се виждат драскотини по ламарината. Ето го и бойното Пежо на чиято задна седалка от дясно гордо седя аз.

В тази сравнително хипи конфигурация пристигаме в Хамбург около 00:30 часа. Всички се настаняват в мега евтиния си четиризвезден хотел за 39 евро нощувка, а аз като баш тарикат и предварително уговорил се с моята вече традиционна хамбургска домакиня Бранимира се запътвам към апартамента и, който споделя с още 4 шантави смолянки. На другата сутрин росен, костюмиран и силно казано отпочинал след едва 5 часа сън се срещам с останалите да потегляме към Еърбъс. Оказва се, че като изключим учителите аз ще съм най-свежия там, понеже останалите въпреки че ми твърдяха противното все пак отишли да пият в центъра в някакъв караоке бар и се прибрали към 5:30. Уж опитвали да ми звънят, ама кирлива работа - тоя който се опитвал ми имал номера без кода на държавата отпред. Както бяхме в роуминг ако беше успял да ми звънне щеше да е чудо.

Така. След това скучно въведение дано съм успял да филтрирам всички случайни читатели и да останат само дай хард феновете. Пристигнахме пред входа на Еърбъс, който изглежда ето така:

Забележителностите започнаха да се виждат още през оградата. На първо време ей тоя грозник:

Между другото говоря за тоя грозник дето е фон (клик за по-голяма снимка), фотомодела на преден план не го закачайте. За непосветените това е т.нар. Белуга. Специално пригоден товарен самолет, който може да носи чаркове на други самолети. Решава частично проблемите с преноса на части между различните заводи на Еърбъс. Дневно има постоянно полети до и от Хамбург на това чудо и да го видите как каца е доста странна гледка. На човек свикнал със стандартните самолети му е трудно да повярва как това нещо изобщо лети, все едно да видиш тухла четворка да каца след полет. Може да не е най-красивия самолет на света, но като го видиш усещаш че е нещо, което не се среща на всяко летище и някак си още преди входа се настройваш, че си попаднал на доста специално място.

Другият интересен елемент, забележим още отвън беше Негово Величество А380. Виждаше се доста отдалече и само някой запознат със цветовете на Сингапур Еърлайнс, които са стартовия клиент за тоя самолет можеше да го разпознае. Вижте сами снимката:

Говорим за онова в дъното със опашката, на която има нещо оранжево нарисувано на син фон. Може да беше далече, може да беше трудно различимо, но всички се кефехме като малки деца(включително 50 годишния ни професор). Някой не вярваха, понеже мащаба наистина беше трудно да се определи от такова разстояние но нямаше съмнение относно идентичността.

Подгрели стабилно още преди входа влезнахме и официално във завода. По време на целия ден видяхме изключителни неща, които ще ви покажа в следващите снимки:

Така е за съжаление. Снимането беше НАПЪЛНО забранено вътре, дори за съвсем безобидни снимки. Например искахме да се снимаме цялата група пред един от цеховете, с логото на Еърбъс за фон, но водача ни любезно обясни, че policy is very strict и няма абсолютно никакав шанс...изобщо. Все пак знаейки, че имам многобройни читатели и понеже не исках да ги разочаровам успях да щракна един кадър контрабандно:

Момента на снимката е, докато ни возят в едно автобусче и аз си тествам фотоапарата в краката понеже навън вместо снимки правеше клипчета и все още не бях наясно с тоталната забрана. Снимката е абсолютно автентично правена в забранената зона. Пазете я в тайна . Та както вече сте разбрали ще трябва да го карате само на живописния ми разказ и никакви съществени снимки от вътре.

Началото беше около 10:30. Административните им сгради са точно това, което очаквате – около 5-6 етажа на сграда, с многобройни килийки, в които хората се трудят като пчелички. В една от тия килийки ни беше и първото мероприятие за деня - презентация на един от отдел „Бъдещи проекти”, която честно казано разочарова. Проектора изглеждаше очукан, лаптопа на който беше качена презентацията със сигурност беше изпускан, освен това имаше инсталиран уиндоус 2000. Пича, който ни презентираше очевидно си разбираше от работата, но английския му беше с доста грешки пък и повечето слайдове бяха на немски. С две думи, ако бяхме очаквали нещо лъскаво и мега официално сме в пълно разочарование. Но пък се получи добра дискусия след това, интересно беше че Еърбъс в техните подобни изследвания в крайна сметка са стигнали почти до абсолютно същата конфигурация на самолета, както и ние. Като приключихме беше около 12:30 и стана време за обяд.

Ако имаше някакво минимално разочарование от презентацията то със сигурност беше последното за деня. Ресторанта беше уникален. На втория етаж, целия остъклен с невероятен изглед мисля към Елба. Всичко беше изпипано - от всякакъв тип завъртяни манджи, до многобройни салати. Обяда освен това беше за сметка на Еърбъс, което ни накара да се почувстваме като големи тежкари. След обяда дойде ред и на същинската част от програмата от 13:30.

По план обиколката трябваше да е през поточната линия за сглобяване на А320. Предварително професора ни беше казал, че да ни пуснат във цеховете на А380 е нищожно невероятно(тотална липса на малшанс) и да не се надяваме много много. За това сигурно всичките сме се ухилили ако не външно то поне вътрешно, когато гида ни каза нещо от рода на: Първо ще видим това, което наричаме музей, след това цялата поточна линия на А320...и накрая цеха, в който правят елементите от кабината от пред и зад крилото на А380. Тук на мен адреналина ми скочи, за останалите не знам. Все пак човека отбеляза, че готов А380 няма да видим, въпреки че има два в Хамбург, но на тях в момента им се инсталират системите и им се оправя проблема с кабелите и че дори него не го допускат до тези цехове.

Музея беше сравнително стандартно нещо каквото бихте очаквали. Макети на цялата гама самолети на Еърбъс текущи и бъдещи плюс някой интересни неща. Към интересните неща спада около 1 метрова отрязана част от кабината на А320, на която можеха да се видят изолациите, кабелите и т.н. системи, които вървят по дължина на самолета. Друго интересно беше един от първите пътнически самолети. Представете си старовремските кашони, но с пригодена кабинка за максимум двама души. Бяха сложили вътре една масичка и вазичка с цвете явно за комфорт на пътниците. Пред самолета се кипреше не много дебело облечен манекен на мацка в типичните за оная епоха дрехи. Пича ни обясни, че всъщност това не е много реалистично понеже се е налагало хората да се обличат дебело, когато пътуват с тая машина по простата причина че преди 80-90 години не е имало климатици в самолетите. Най-прецакан от цялата далавера е пилота на машината. Понеже по някаква модерна за времето си дизайнерска приумица той буквално стърчи от носа на самолета на около 1-2 метра зад перката на двигателя. Вятъра го брули по лицето, масло от двигателя хвърчи...но той трябва да седи и да изпълнява приумиците на богаташите. Сега си мисля колко ли е струвал полет с тази машина за времето си, сравнен с днешните стандарти...но тогава не се сетих и не питах. Изрично ни споменаха да не правим никакви снимки и ако пича забележи някой да се опитва да снима с телефона обиколката моментално приключва. Интересно беше как след нас в музея влезнаха някакви чалмирани и костюмирани вероятно индийци и за тях за снимане нямаше проблем, но вероятно и за нас нямаше да има ако бяхме бъдещи или настоящи клиенти.

След музея пристъпихме към съществената част - поточната линия на А320. Цялата работа е малко като в оня виц - от едната страна вкарваш теле, от другата излиза салам. И тук така - от едната страна пускаш ламарина, от другата излиза самолет. Тук вече сериозно ме удари по главата реалността на какво място присъствам и за що за гигантска корпорация говорим. Огромни цехове в които хора и машини си пъплят и работят по нещо, което лека полека придобива позната форма. Не знам, трябва да го усетите. Панелите, които се движат по вериги към целта си, сглобените кабини на скелетата си, работата по няколко самолета едновременно(Еърбъс в момента се стреми да има готови около 30 самолета на месец и почти са успяли), шума идващ от различните машини, сигурно поне 30 метра високите цехове...уникално е да видиш подобна индустрия как работи отвътре. Минахме през цеха за първоначално сглобяване на панелите така че да оформят цилиндъра на кабината, през този за слагане и тестване на системите в кабината, добяване на носа и хоризонталния стабилизатор и последния за добавяне на крилото. Последния е най времеемък и самолета престоява средно около 3 дена там. След това вече има готова машина. Тази, която ние видяхме почти готова беше на Иберия - испанските авиолинии.

На излизане от последния цех на А320 застанахме на около 200 метра от това, което с Дунчев наричаме "батко". Ние на много неща викаме "батко", но този батко специално беше горепоказания батко - А380 боядисан в цветовете на Сингапур Еърлайнс в пълния си блясък седящ на 200 метра от нас. Може да сте виждали снимки. Може дори да се виждали снимки на хора, които седят до него и така горе-долу да си представите колко е голям. Може да сте се опитали да визуализирате размерите му по геометричните данни, които знаете. Истината е че пак не може да си представите за какво чудовище става въпрос, докато не го видите на живо. Тук не знам какво още да кажа и напиша. Седяхме на припек зяпнали и се взирахме в една посока. Щеше ми се да се доближим още, но нямаше как. Ако някой ден скоро ми се наложи да летя до Австралия(хаха, то така става) ще гледам със сигурност да е на този самолет. Точка.

Въпреки, че не можахме да видим съвсем отблизо завършения А380 последната част от обиколката ни беше в цеха, в който сглобяват панелите от пред и зад крилото. Тук, ако случайно досега ви е останала неразтърсена мозъчна клетка в главата след това посещение ще е окончателно изкъртена. Седях под един от страничните панели, гледах докъде стига на височина и единственото, което ми идваше на акъла беше „ебаси мамата”. В цеха цареше леко депресираща тишина - на практика не се извършваше никаква дейност. Имаха предоволно готови елементи, но те седяха и чакаха разрешението на проблема с кабелите. Човека, който ни водеше каза, че ако дойдем след половин година сигурно този цех ще кипи от дейност...сега ако не се броим ние я имаше я не още 5 човека в цеха. Както каза малко по-късно професора ни това беше нагледен пример, как нещо наистина сериозно се е объркало при правенето на тоя самолет.

И със този последен удар с чук по главата нашето посещение приключи. Не знам по какъв начин да завърша. С интересното прибиране на връщане, където бях в колата на професора и поговорихме доста за България, за авиацията, за Холандия, че дори и за музика...но това не е интересно. Акъла ми все още е в завода. Принципно при подобни събития винаги има елемент на надценяване. Какво имам предвид ли? Като видиш някоя любима група на живо винаги, поне при мен, има някакво чувство че тия хора произвеждащи джангър, които може да слушаш с месеци всъщност са си най-обикновени хора. Или примерно като видиш Роналдиньо на живо на националния стадион си е просто обикновена зъбата черна маймуна...някак си се губи част от аурата на известния човек като го видиш. В тоя случай беше точно обратното. Това, което ми се стовари не го очаквах, честно. От обяда-почерпка, няколкото различни автобусни линии, които обслужваха завода от вътре като градски транспорт, невероятната чистота навсякъде, регулярните полети на Белугата, през А320 от начало до край, та до А380 и замрелия му в момента поради проблемите цех, стриктната понякога до лудост анти-фото политика...всичко все едно беше пъзел, който се нареди по уникален начин, така че да ти разкрие гигантските мащаби на тоя механизъм. Няма много такива фирми по света, няма и много такива заводи. Такива неща трудно се описват, аз лично спирам.

Кратки новини:

• Утре ни е симпозиума, очаквайте след това експресен фото и текст репортаж.